- Защо съм тук...
- ... Не смятам че някога е имало защо, или ако е имало, е също така подвеждащо както всичко което може някога да ни хрумне.
- Как така ?
- Съвсем простичко, защо е вече незначимо, не и същото защо което би трябвало думата всъщност да означава... От хилядолетия вече е заменен смисъла му, нямаме обясним изход от новия такъв, нито имаме спомен за стария.
- Не разбирам...
- Колкото и безумно да ти звучи... ние всички чувстваме едни и същи неща... всички сме се превърнали в тези ... наркоманчета. Извисяването...това усещане след силна емоция ни кара да се чувстваме уникални... кара ни да вярваме, че вселената всъщност се върти около нас, а всъщност не е така... ни най-малко дори. Самия ти въпрос "Защо СЪМ тук" не ти ли говори нещо ?
- Значи няма причина ?
- Защо да няма ?
- Но ти каза...
- Казвам единствено, че човечеството е спряло да търси в себеси отговорите, гледайки се през очите на другите и наричайки това "увереност", никога не би имал енергията да се вслуша, да помисли, без да използва думи, да усети ритъма на всичко което е, на всичко което го обгръща. Където и всъщност цялата вселена може да му се разкрие, и да му даде силите да извършва и най-немислимите чудеса...
- *усмивка*
- Не бързай да мислиш за изгодата от всичко това... Ще бъдеш способна да усетиш истински неорганичния живот които те обгръща, едва след като започне да се натрупва вътрешното ти мълчание... отне ми десетки години да го направя за себе си. Не-използването на думи е най-трудното нещо което може да предприеме един човек. Цял живот мислейки с думи, борбата за вътрешна тишина е нещо толкова уникално... това "чуждо" устройство дадено ти на пръв поглед от обществото винаги ще ти казва "какво си мислиш че правиш?; какво ще си помислят хората...". За да се постигне... е нужна една вечна битка със себе си, която между другото никога не свършва...
- Защо ми казваш всичко това...
- Не мога да обясня
- Но как си разбрал всичко това?
- Не е от значение, ти винаги ще имаш избора да ме игнорираш, този избор най-просто казано ще предопредели живота ти. Както бе казал Морфей - вземи синьото хапче, събуди се в леглото си и вярвай на всичко, на което искаш да вярваш... или нещо такова. За мен не е от значение дали ми вярваш или не, истината е че никой никога няма да има силата да ти докаже дали съм прав, по простата причина, че за да го "видиш" ти е нужна енергия, която мисленето - поне както ти го разбираш - с думите си и безкрайния цикъл който създава, ще изяжда енергията ти непрекъснато, и ти никога няма да имаш достатъчно за да усетиш какво наистина се случва непрекъснато около теб...
- Какво се случва всъщност?
- Имаме си компания за цял живот...Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
- Божичко какви ги говориш...
- През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници!
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш?! Трябва да има някакво логично обяснение. - Има обяснение, което е най-простото обяснение на света.. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
- Не, не, не, не, неее ненене хаха нехеее! Не!
- Защо? *спокоен въпрос* Защото те вбесява ли?
- Наистина ме вбесява...Тези измислици са чудовищни!
- *широка сърдечно злокобна усмивка* Ще поговорим друг път отново, не се фрапирай толкова, имаш цяла планина да изкачиш преди да го видиш сама, едва тогава истинската ти битка ще започне... всичко преди това е само подготовка